Джонатан Лител
Джонатан Лител Jonathan Littell | |
американско-френски писател | |
Джонатан Лител през 2007 г. | |
Роден |
10 октомври 1967 г.
|
---|---|
Националност | САЩ Франция |
Учил в | Йейлски университет |
Работил | писател |
Литература | |
Период | от 1989 г. |
Жанрове | роман |
Известни творби | „Доброжелателните“ (2006) |
Награди | „Гонкур“ (2006) „Сад“ (2018) |
Повлиян | Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Робърт Антелм, Жорж Батай |
Семейство | |
Баща | Робърт Лител |
Уебсайт | |
Джонатан Лител в Общомедия |
Джонатан Лител (на английски: Jonathan Littell) е билингвален (английски език/френски език) автор, живеещ в Барселона. Той израства във Франция и САЩ, и има двойно гражданство в двете страни.
На български език е преведена книгата му „Доброжелателните“ (на френски: Les Bienveillantes, 2006; на английски: The Kindly Ones, 2009), с която Лител печели „Гонкур“[1][2] и Гранд При през 2006. За свои интелектуални и писателски ментори, оставили без съмнение отпечатък върху „Доброжелателите“, Литъл смята Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Робърт Антелм и Жорж Батай. Някои критици наричат книгата „порно за Холокоста“, упреквайки я в преексплоатация и изопачаване на историческата тематика на Холокоста. Английският превод на романа е отличен и с наградата „Bad Sex in Fiction Award“ на списание Literary Review (2009).[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е 10 октомври 1967 г. в Ню Йорк в семейството на автора на шпионски романи Робърт Лител. Въпреки че баба и дядо му са евреи, емигрирали от Русия в САЩ в края на 19 век, Лител не определя себе си като евреин „по никакъв начин“ и е цитиран да казва: „за мен юдаизмът не е нищо повече от исторически фон“.[4]
Озовава се във Франция на тригодишна възраст, след което завършва част от образованието си в САЩ, където учи между 13-годишната и 16-годишната си възраст, преди да се върне във Франция, за да се дипломира с бакалауреат (френската матура). Следва в Йейлския университет, където се дипломира с бакалавърска степен през 1989 г.[5] По време на годините в Йейл завършва първата си книга, Bad Voltage, а по-късно среща Уилям Бъроуз, който оставя траен отпечатък върху него. След това е работил като преводач, пресъздавайки от френски на английски език творби на Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Жан Жоне и Паскал Киняр.[6]
Между 1994 и 2001 г. работи за международната хуманитарна организация Action Against Hunger, като участва в мисии главно в Босна и Херцеговина, но и в Чечня, Демократична република Конго, Сиера Леоне, Кавказ, Афганистан и Москва. През януари 2001 г. е жертва на засада в Чечня, по време на която е леко ранен. През същата година решава да се концентрира върху проучванията за втората си книга, Доброжелателните. През това време работи и като консултант на хуманитарни организации.[7]
Джонатан Лител живее в Барселона.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Bad Voltage (1989)
- Les Bienveillantes (2006)
Доброжелателните. изд. „Колибри“, София (2009), 816 с. прев. от френски Георги Ангелов. ISBN 978-954-529-678-9 [8][9][10] - The Security Organs of the Russian Federation. A Brief History 1991 – 2004 (2006)[11]
- Le Sec et L'Humide (2008)
- Études (2008)
- Georgisches Reisetagebuch (2008)
- Récit sur Rien (2009)
- Tchétchénie, An III (2009)[12]
- En Pièces (2010)
- Triptyque Bacon (2011) (Triptych: How to Look at Francis Bacon)
- The Invisible Enemy (2011)
- Une vieille histoire (2012)
- Carnets de Homs (2012)
- The Fata Morgana Books (2013)
- Une vieille histoire. Nouvelle version (2018)
Една стара история. изд. „Колибри“, София (2009), прев. от френски Георги Ангелов - De l'agression russe. Écrits polémiques (2022)
- Un endroit inconvénient (2023)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитров, Георги П. Американец грабна „Гонкур“ // Стандарт, 7 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2017-02-08. Посетен на 4 май 2016.
- ↑ Американец взе наградата Гонкур // Дарик News, 6 ноември 2006. Посетен на 4 май 2016.
- ↑ Американец получи наградата за най-лошо описание на секс за 2009 // Български фактор, 1 декември 2009. Посетен на 4 май 2016.
- ↑ Uni, Assaf. The executioner's song // Haaretz, 30 май 2008. Архивиран от оригинала на 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
- ↑ Alfred University. Best-selling author helps student from Chechnya attend Alfred University // 8 април 2004. Архивиран от оригинала на 2007-11-30. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
- ↑ Lemonier, Marc. Les Bienveillantes décryptées. Le Pré aux Clercs, 2007. ISBN 978-2-266-18164-8. с. 249.
- ↑ Uni, Assaf. The executioner's song // Haaretz, 30 май 2008. Архивиран от оригинала на 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
- ↑ Джонатан Лител, „Из „Доброжелателните“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 23 януари 2012 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
- ↑ Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
- ↑ The Security Organs of the Russian Federation. A Brief History 1991 – 2004
- ↑ „Трите Чечни на Джонатан Лител“, интервю на Ню Йорк Таймс, бълг превод – в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Доброжелателните“ от Джонатан Лител, в превод на английски от Шарлот Мендел“ – статия от проф. Андрю Хъси, 27 февруари 2009, в. Индипендънт, английска версия, българска версия – превод
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Джонатан Лител, войната и мирът“, интервю на Андре Мюлер, електронно списание Либерален преглед, 5 октомври 2010 (ориг. във Франкфуртер Рундшау – „Mögen Sie Käse?“, 24 юни 2008)
- „Преводачът Георги Ангелов: Романът „Доброжелателните“ напомня, че никога не липсват палачи“, интервю на Гриша Атанасов, e-vestnik.bg, 25 май 2009
- Произведения на Джонатан Лител в Моята библиотека
- Джонатан Лител, „Докато Путин е на власт, никой по света не е в безопасност. Никой“, e-vestnik.bg, 3 март 2022 (ориг. в Гардиън – „War brought Vladimir Putin to power in 1999. Now, it must bring him down“, 3 март 2022)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jonathan Littell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|